От 7-ми до 9-ти март в Лийдс, Великобритания се проведе работна конференция, посветена на метода „Фамилни групови конференции“. По покана на Фондация “Лале” в нея се включиха представители на 11 български неправителствени организации, които прилагат или предстои да бъдат обучени да прилагат метода в България. Представител на Ноу-хау центъра също се включи в събитието.

Посещението се реализира като част от програма на фондация „Лале“ за обмяна на практики за „Фамилни групови конференции“ с партньори Gironde Departmental Council от Франция, Family Rights Group от Великобритания и NeuKolln von Berlin от Германия. Дейностите са съфинансирани  по програма Еразъм+ на Европейската комисия.

Целта е чрез поредица от срещи във Франция, Великобритания, Германия и България организациите – домакини да разказват за особеностите и прилагането на фамилните групови конференции във всяка от държавите.

В рамките на работната конференция колегите от Family Rights Group Великобритания представиха своя дългогодишен опит от въвеждането на метода през 1993 г. до момента.  През годините те постепенно достигат до идеята за акредитиране и сертифициране на услугата и създаването на следдипломна квалификация в партньорство с различни британски университети. Днес фамилните групови конференции са отворени към всички хора – деца, младежи, бременни жени, възрастни хора, към жертви на домашно насилие, деца и хора в институции и т.н. В момента над 85% от общините във Великобритания предлагат услугата фамилна групова конференция.

Lifelong Links  (Връзки за цял живот) e предшестваща фамилната групова конференция услуга за деца и младежи, които предстои да излязат от институционална грижа.  Тя е комбинация между модела за намиране на семейството, който произхожда от Съединените щати и модела на Фамилната групова конференция, който произхожда от Нова Зеландия. Lifelong Links има за цел да идентифицира и ангажира роднини и други подкрепящи възрастни, свързани с дадено дете в грижа, които са готови да поддържат връзка с детето през целия му ​​живот. Изследванията показват, че приемствеността и постоянството на тези взаимоотношения предлагат на детето постоянна емоционална подкрепа и засилват идентичността на детето и чувството му за принадлежност. Моделът включва инструменти и техники, които професионалистите могат да използват за търсене и намиране на членове на семейството (познати или непознати на детето) и други възрастни (като бивши приемни родители или учители), които да се грижат за детето. След това тези хора се канят на фамилна групова конференция, за да направят план за подкрепа през целия живот за младия човек след като напусне институцията. Групата има задължението да прави периодични прегледи на плана – дали той работи, дали обстоятелствата са се променили и дали планът трябва да бъде изменен. Местната служба трябва да включи изготвения от групата план в плана за грижи за детето, като социалните работници да работят с младия човек и неговата мрежа за подкрепа по време на прехода към независимост и зряла възраст и напускането на институцията.