Александър Миланов

Александър Миланов

Александър Миланов е специалист по социална работа. Има повече от 10-годишен опит като експерт по социална работа, нестопански маркетинг и комуникации на каузи в неправителствения сектор. Преди това се е реализирал като журналист във водещи информационни радиостанции. Управлявал е Център за немедицинска грижа към онкологичния център на Университетската болница за активно лечение  “Аджибадем Сити Клиник”, където, заедно с екип от пациентски консултанти, социални работници и психолози, предоставя психосоциална подкрепа на пациенти, техните близки, лекари и медицински сестри. Супервизирал е студенти в рамките на техния клиничен стаж. От 2010 година е част от Националната асоциация за приемна грижа, като понастоящем е нейн изпълнителен директор.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ОПИТ В НОУ-ХАУ ЦЕНТЪРА ЗА АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ

  • Ръководител на изследователски екип, “Анализ на медийното съдържание, свързано с процеса на деинституционализация на грижата за деца в България” (2010 – 2011)
  • Ръководител на изследователски екип, “Медийното и деинституционализация – основни говорители, послания и обществени нагласи, предадени през медиите” (2012)

ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

  • Медийният стил на писане за деинституционализацията е разнопосочен, като се залита между двете крайности – от публикации, отразяващи основно изказвания на авторитети от държавната и местна власт (без коментар и анализ), до такива със сензационно съдържание, целящи силно емоционално въздействие върху аудиторията.
  • Важно за медиите е информацията да има емоционално послание, а правдивостта или актуалността на информацията остават на втори план. Ако посланието е ориентирано към несправящата се държава, още по-добре за медиите.
  • Практиката на журналистите е да генерират медийно съдържание реактивно – при събитие или друг повод, вместо самите те да генерират интерес към темата. За тях образоването на потребителите не е приоритет – предпочитат да оставят тази роля на институциите и на НПО.
  • Силно впечатление прави положителното говорене на медиите за приетия от правителството стратегически документ „Визия за деинституционализация“.
  • Най-малка част в медийното говорене за деинституционализацията заема това за служителите в социалните домове и потенциалната им съпротива срещу реформата в системата за институционална грижа.
  • С течение на времето се забелязва преход към по-скоро „пазарни“ послания за обществеността – за преки продукти и ефекти от процеса, като разкриването на центрове, увеличаването на броя на приемните родители и др.
  • Налице е и слаба, но разбираема тенденция за отрицателно отразяване на деинституционализацията, като лайтмотивът е свързан с изразходването на европейските средства и с усещането, че процесът не е достатъчно планиран.
  • В комбинирания микс от медийни канали все по-голямо място заема интернет, тъй като там се пренася съдържанието на всички типове традиционни медии, а потребителите имат възможността ангажирано и избирателно да коментират, споделят и разпространяват определени публикации.
  • Регионалните медии комуникират темата за деинституционализацията основно по линията на нови услуги за подкрепа на задържането на децата в семействата, като ползват конкретни информационни поводи (напр., откриване на обекти от социална значимост). По правило, тези публикации са положителни.
  • В повечето случаи медиите показват децата само за подсилване на посланията.
  • Добрите новини за децата са значително по-малко от свързаните с инциденти в семейна или извънсемейна среда. Често децата са представени като жертви на лоша родителска грижа.
  • Проблемите на децата се свързват с етническия им произход, което води до създаване на неправилни нагласи в обществото, че ако си дете от определен етнос, непременно ще възпроизведеш неправилно за обществото поведение.
  • Родителите се представят в две крайности – или като примери за добро и отговорно родителство, въпреки определени предизвикателства, или като безотговорни и вредящи на децата си.
  • Държавните услуги за деца, сред които образованието, здравеопазването или ангажирането на свободното време, се определят често като недостатъчно добри или неадекватни за потребностите на децата.

ОБОБЩЕНИ ПРЕПОРЪКИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

  1. Необходимо е да се запази емоционалното говорене за деинституционализацията, като се отправят послания, които рационално сравняват ефектите от институционалната грижа и потенциалните възможности на грижата в общността.
  2. Говорителите за процеса не трябва да са реактивни, а проактивни в комуникирането на проблеми, перспективи, възможности и предизвикателства, а стилът на говорене трябва да се ориентира „пазарно“.
  3. Политическите говорители на национално и регионално ниво трябва да инвестират в знанията на журналистите за процеса, както и за връзката му с националните приоритети.
  4. Комуникацията на процеса по деинституционализация, съвместно с общините, е много важна за постигането на качествен резултат.
  5. Необходимо е да се разработят основни комуникационни послания по ключовите теми и стереотипите, които се комуникират в медийното пространство. Тези послания трябва да се използват в пряката комуникация, както с медиите, така и с обществеността.
  6. Важно за комуникацията на процеса е да продължи посочването на добри примери, но това не бива да става изведено, самоцелно и без връзка с посланията за стереотипите.
  7. Местните власти трябва да създадат условия за „отваряне“ на институциите към общността и медиите, за да се гарантира както прозрачност, така и заинтересованост от процеса на деинституционализация.
  8. Държавните институции, основно свързаните със закрилата на децата, трябва да осигуряват възможност на родителите да комуникират пряко с медиите.
  9. Когато се комуникира деинституционализацията на местно ниво, е добре говорителите да правят връзка между местните инициативи и цялостния процес.
  10. При възможност, институциите и говорителите трябва да ориентират изказванията си към различни типове медии и с различна честота, за да има динамика. За целта е необходимо говорителите да познават спецификата на медийния пазар, както и съответните аудитории.

ЗА КОНТАКТ С ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ:

e-mail: alex@amilanov.org