За специалисти

Грижа в социалния дом

Работя в дом за бебета от половин година. Млад специалист съм и съм медицинска сестра. В началото се чувствах доста тъжна от вида на децата и от това, че ги оставям всеки ден. После започнах да свиквам. Наскоро усетих, че се привързвам към едно от децата.

Отношенията на привързаността се случват  автоматично.

 

Не можете да ги контролирате. Ние развиваме капацитет да се грижим за по-слаби и безпомощни, за да им осигурим сигурност и оцеляване. Децата пък развиват  поведение на привързаност, което кара възрастния да оказва грижи за тях. Особено, когато няма друг възрастен около тях, който да осигури тази грижа. Този процес е описан от Теорията на привързаността. Мозъкът на двете деца – на детето, което е изоставено, и на обгрижваното дете, е различен. Причината за това е, че в най-ранно детство  изоставено дете дете не е имало с кого да развие емоционална връзка. 

 

Галя

 

Приемна грижа

Аз съм приемна майка. Чувствам се употребена от системата. Тъжно ми е, защото разликата между розовите думи, които ни казват, за да ни убедят да станем приемни родители и действителността, която следва после, е драматична. Когато кандидатствах, имах очаквания. Всеки ден, обаче, системата се опитва да ни унижава, да ни контролира, да ни смазва. Социалните работници се държат с нас като все едно сме им длъжни. Понякога се опитвам да се справя с емоциите си в името на момиченцето при нас. Но ми е все по-трудно, защото никой не щади емоциите ни. Не трябва ли, според вас, социалните работници да са такива и да се държат така с повечето приемни родители?

Вие имате право да получите отношение, което да Ви помага да отглеждате детето, което е поверено на Вас от същата система.

 

Изследванията показват, че капацитетът на един родител да оказва добри грижи за детето зависи и от подкрепата , която системата оказва. Тъй като по дефиниция Вие сте част от същата тази система, Вие трябва да работите в екип със социалните работници. Това е важно за Вас, за тях и за детето. Добрите отношения биха създали сигурност и спокойствие и за вас, и за детето.

 

За съжаление, тревогите на социалните работници често се проявяват като контрол и сякаш излиза, че Вие сте им длъжни. Никой на никого не е длъжен. Всички работите , за да постигнете една и съща цел -  добро развитие на детето. Ако можете, говорете с тях.

 

Ако не можете, мислете във вашата организация как да адресирате проблема. Защото Вие имате право на подкрепа. 

 

Галя