Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца

Абонирай се за бюлетин

Бюлетин

  

Увеличи размера на текста Намали размера на текста Принтирай Изпрати на приятел
Начало / Бюлетин / Брой 5/2013 г. - Закриване на дом за бебета - първ...

Брой 5/2013 г. - Закриване на дом за бебета - първа стъпка към успешната деинституционализация

Това е последният бюлетин за тази година - повод за равносметка пред вас, неговите читатели. 

През тази година Ноу-хау центърът за алтернативни грижи за деца работи по 7 проекта, които вярваме, че допринасят за това децата от домове да заживеят в общност от хора, които ги очакват.

Започнахме с това, че анализирахме начина, по който медиите подготвят общността, комуникацията между партньорите в деинституционализацията на местно ниво. Изследвахме финансирането на услугите в общността за деца от домове, направихме оценка на закриването на домовете в Могилино, Горна Козница и Тетевен. Стартирахме проект за изучаване на деинституционализация, която се случва днес в България и развиваме информационна система, която да помага наблюдението на развитието на децата по проект „Детство за всички” и предлагаме обучение на група професионалисти в Кюстендил, за да анализираме колко ефективно е това обучение и да го предложим на пролет и на други общини.

Кои са най-важните неща, които научихме от тези проекти?

Първо, научихме, че когато деца от домове напуснат институцията и заживеят сред хора от общността, те започват да говорят, да ходят, да се учат, да играят с деца от квартала. Инструментът към тази промяна е не само излизането от дома, но и вниманието, което оказват хората в новите услуги към това какво казва всяко дете, какво желае, какво му харесва, от какво се страхува, какво ми е необходимо, за да се развива.

Второ, научихме, че благосъстоянието на децата в услугите зависи от благосъстоянието на професионалистите. То зависи от наличието на супервизия, екипна работа, обучение, средства. Когато инвестирането в специалистите липсва, позитивни промени у децата се случват рядко.

Трето, закриването на всеки дом е уникален процес за всеки участник в него: директор на дом, член на персонала, дете или младеж. Той е труден процес, който може да доведе до нова изолация и на деца, и на персонал. Когато закриването се ръководи от хора, за които деинституционализацията е лична и професионална мисия и тази мисия е свързана с отстояването на интереса на всяко дете, процесът е успешен.

Най-важният въпрос, който изследванията ни постави е:

Можем ли да участваме в деинституционализацията като съобразяваме действията си единствено с интереса на детето и неговото благополучно развитие?

Затова този въпрос ще ръководи работата ни и догодина.