Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца

Абонирай се за бюлетин

Нашата работа в проекти

Общности  

Увеличи размера на текста Намали размера на текста Принтирай Изпрати на приятел
Начало / Нашата работа в проекти / Общности / Анализ на медийното съдържание, свързано с деинсти...

Анализ на медийното съдържание, свързано с деинституционализацията

Екип

Комуникационен отдел на Българската стопанска камара; студенти в специалност „Връзки с обществеността“, "Психология", НБУ

Цел

Изследването има за цел да проследи медийната комуникация по темата деинституционализация в двете й направления - създаване на услуги в общността и закриване на домовете. Анализът генерира знания и прави опит да отговори на серия от въпроси, като това колко се „пише” за деинституционализацията (количествено измерение на публикуваното и излъченото в медиите), каква е редакционната политика на типовете медии към деинституционализацията, кой и как комуникира деинституционализацията (кои са говорителите и техните послания), както и какъв е медийният стил по темата. Крайната цел на анализа е чрез генериране на основни изводи и заключения да се формулират препоръки към бъдещите комуникационни дейности на ангажираните с темата за деинституционализацията институции и организации.

Методология

Използва се контент анализ на медийното съдържание. На базата на 34 ключови търсения - отделни думи, части от думи, комбинации от думи (фрази) и абревиатури, бяха извлечени 38 576 резултата, от които бяха отсети 12 436 публикации по изследваните теми. Всяка от отсетите публикации беше индивидуално оценена (рейтингована) по скалата „Позитивна – Неутрална – Негативна” на база начина, по който се отразява темата за деинституционализацията и свързаните с нея подтеми (вкл. деца, приемна грижа, институции, превенция, деинституционализация, благотворителност).

Резултати                                                                                                                              

  • Изследването показа, че медиите са реактивни по темата за деинституционализацията, което предполага основните говорители (държавни и местни власти, експерти) да са по-активни в създаването и генерирането на информационни поводи.
  • По места деинституционализацията е само цифри – брой деца, инвестиции, потенциални работни места.
  • Медиите продължават да са твърде положителни или твърде отрицателни в представянето на проблемите на децата в институциите. Често децата в техните материали са фон, който потвърждава определена теза.
  • Най-малка част в медийното говорене за деинституционализацията заема това за служителите в социалните домове и потенциалната им съпротива срещу реформата в системата за институционална грижа.

Препоръки

  • Политическите говорители на национално и регионално ниво трябва да инвестират в знанията на журналистите за процеса, както и за връзката му с националните приоритети.
  • Местните власти трябва да създадат условия за „отваряне“ на институциите към общността и медиите, за да се гарантира както прозрачност, така и заинтересованост от процеса на деинституционализация.
  • Важно за комуникацията на процеса е да продължи посочването на добри примери, но това не бива да става изведено, самоцелно и без връзка с посланията за стереотипите.